През 1988 г. южнокорейският Сеул е домакин на Летните олимпийски игри. Тези игри бяха рекордни в много отношения: по броя на участващите страни, спортисти, треньори, журналисти, спечелените награди, броя на службите за сигурност и зрителите. Те не се справиха без скандали.
Летните олимпийски игри през 1988 г. в Сеул станаха 24-та поред. Те се проведоха от 17 септември до 2 октомври. За правото да ги приеме, друг азиатски град се състезаваше със Сеул - японската Нагоя. МОК обаче избра Южна Корея.
Повече от 9 хиляди спортисти от 160 държави дойдоха в Сеул, за да играят 237 комплекта медали. Въпреки факта, че скандалът от началото на 80-те, придружаващ Олимпиадата в Лос Анджелис и Москва, беше оставен назад, ехото от този период се отрази и на Игрите в Южна Корея. Те решиха да бойкотират Северна Корея. Пхенян отказа да изпрати своите спортисти в Сеул, защото МОК отхвърли предложението на Ким Ир Сен да прехвърли част от състезанието на територията на КНДР, за да демонстрира единството на Корейския полуостров. Докато съветските власти решиха да не лишават своите спортисти от основното състезание в продължение на четири години, ръководството на Куба, Никарагуа, Етиопия и някои други държави подкрепиха бойкота на Пхенян, поставяйки политически амбиции на преден план.
Ситуацията се влоши от факта, че около три дузини държави изобщо нямат дипломатически връзки със Сеул. Въпреки това МОК не започва да променя нищо и XXIV Летни олимпийски игри се провеждат в Сеул.
Талисманът на състезанието беше героят на корейските легенди - амурският тигър. За да неутрализира негативните страни на този хищник, той беше представен като доста сладък тигър-кубче и кръстен Ходори. В превод от корейски това име означава „Тигър момче“. Основният атрибут на талисмана беше малка национална шапка, носена на едно ухо.
На церемонията по откриването 76-годишният корейски състезател по маратон Сун Ки-Чанг въведе фенерче с огън на олимпийския стадион. Знамето на съветския отбор беше носено от бореца Александър Карелин. В Сеул успя да спечели първия си златен олимпийски медал.
Програмата на Летните игри в Южна Корея отново бе разширена. Появиха се голям тенис на маса и тенис на маса, спринт на велосипеди и 10 хиляди метра бягане за жени, както и още 11 дисциплини.
Имаше някои скандали с допинг по време на Игрите в Сеул. Неприятен инцидент беше убеждението на спринтьор от Канада Бен Джонсън да приема незаконни наркотици. Той успя блестящо да надмине конкурентите си в състезанието на сто метра. След допинг контрола обаче канадката трябваше да върне медала. По същата причина българските щангисти Ангел Генчев и Митко Граблев, както и щангистите от Унгария Калман Ченгери бяха лишени от златни награди.
Триумфът на Олимпиадата в Сеул бе отборът на Съветския съюз, който спечели отборното класиране на медали. Предишните игри, проведени в Лос Анджелис, съветските спортисти бяха принудени да пропуснат заради политически бойкот. Паузата отиде на спортистите само в полза. Те доказаха, че както преди, те са модни тенденции в световния спорт. Съветските футболисти успяха да спечелят злато след 32-годишен, а баскетболистите след 16-годишна пауза. Общо националният отбор на СССР взе у дома 55 златни, 31 сребърни и 46 бронзови медала.
Най-близкият съперник на съветския отбор беше екипът на ГДР. На нейната сметка 37 златни, 35 сребърни и 30 бронзови медала. Тримата лидери затвориха американския отбор. Усещането на Сеул беше представянето на домакините на Игрите. Корейският отбор успя да спечели 12 медала от най-висок стандарт, което й позволи да заеме четвърто място в отборното турнир.
