През май 1931 г. в Барселона на сесията на МОК беше решено Летните олимпийски игри през 1936 г. да се проведат в Берлин, а зимните в два други германски града - Гармиш и Партенкирхен. Тези градове спечелиха битката срещу германските градове Шрайберхаус и Браунлаг, както и Сен Мориц (Швейцария). Общо в Игрите участваха 646 спортисти, от които 80 жени, от 28 държави. Бяха наградени 17 комплекта награди. За първи път в Олимпийските игри взеха участие австралийски, гръцки, испански, български спортисти и спортисти от Лихтенщайн.
Бурна вълна от протести избухна в страни и спортисти, които не искаха да идват в страна с фашистки режим, но МОК не реагира на това. Въпреки това Организационният комитет на Олимпиадата положи големи усилия, за да гарантира, че повече държави и спортисти участват в Олимпиадата. Така в отговор на изявление на Националния олимпийски комитет на САЩ, че нямат достатъчно средства, за да изпратят отбора в Германия, е получено анонимно дарение (50 000 долара).
Германското ръководство се опита да промотира своя режим, омразата си към евреите. Трябва обаче да отдадем почит на МОК и по-специално на неговия президент Анри дьо Бай-Латур. В разговор с канцлера на Райха Адолф Хитлер той каза, че табели и щитове с надписи като „евреите не са добре дошли тук“ или „кучетата и евреите не са позволени“ трябва да бъдат премахнати от градските улици и тоалетните врати, защото те противоречат на олимпийските традиции. Тогава Хитлер зададе въпроса: "Г-н президент, когато сте поканени да посетите, вие не научавате собствениците как да гледат зад къщата, нали?" Латур обаче намери какво да отговори: "Извинете, канцлеро, но когато флагът с пет халки бъде окачен на стадиона - това не е Германия. Това е Олимпия, а ние сме в него." След това плочите бяха извадени. Заслужава да се отбележи, че един еврейски спортист Руди Бал беше член на германския отбор.
Фашисткият режим по време на Втората световна война със спортистите, които говориха в Гармиш-Партенкирхен, се справи брутално. Един от най-тъжните примери е затворът на норвежкия Биргер Рууд - двукратен олимпийски шампион по ски скокове.
За първи път състезанията по ски бяха включени в олимпийската програма. Участваха и мъже, и жени. Германците станаха шампиони - Кристел Кранц и Франц Пфнур.
МОК забрани ски инструкторите да участват в състезания, а те, между другото, бяха професионалисти. Австрийските и швейцарските скиори бойкотираха Игрите. Само няколко австрийци излязоха на старта и дори тогава под флага на Германия.
Също така за първи път на Олимпийските игри бе проведена мъжка ски щафета 4 х 10 км. Финландците станаха шампиони в него. Норвежкият скейтър Ивар Балангруд стана герой на Олимпиадата, като спечели злато на дистанции 500, 5000 и 10000 м и злато на дистанция 1500 м. Ето, феноменалната фигуристка от Норвегия Соня Хени спечели третия си (и между другото и последния) златен медал на Олимпийските игри.
В хокей канадците неочаквано загубиха на финала във Великобритания, който обаче се състоеше от туземци от Канада.
Демонстративните спортове бяха състезанието за военно патрулиране и ледения запас (игра на Бавария на лед). Основната разлика между "изтичането на лед" от къдренето е, че скоростта на камъните с четки не се променя.
Долен ред: Норвежката уверена победа в отборното събитие (7 златни 5 сребърни и 3 бронзови медала). Вторият - германците, поради успеха на скиорите (3-3-0), третият - шведите (2-2-3).
