Олимпийските игри, проведени в Атина през 1896 г., бяха първите игри, свързани със съвременното олимпийско движение. В много отношения те се различаваха от спортните състезания, които се организират в наше време, тъй като по това време основните традиции на Олимпиадата все още не са били формирани.
Въпросът за възраждането на Олимпийските игри многократно се обсъждаше в различни страни, но тази идея се реализира само благодарение на усилията на французина Пиер де Кубертен, който създаде МОК през 1984 г. Първоначално беше планирано събитието да се проведе през 1900 г., но организаторите се опасяваха, че след шест години чакане интересът към игрите ще изчезне и тяхното провеждане ще бъде безсмислено. При избора на място за олимпиада бяха взети предвид няколко града, но в крайна сметка Атина беше избрана да подчертае връзката на съвременното движение с древното.
Церемонията по откриването се проведе на 6 април. Тя, както и в наше време, включва кратка реч на държавния глава, където се провеждат игрите, както и изпълнение на олимпийския химн. Но има различия: по-специално през 1896 г. все още нямаше клетва на спортисти. На Олимпиадата бяха допуснати 241 души, а сред тях нямаше жени спортистки. Състезанието се проведе в 9 вида спорт: лека атлетика, стрелба, гимнастика, гръко-римска борба, плуване, колоездене, вдигане на тежести, тенис и фехтовка.
На Олимпийските игри в Атина спортистите все още не са решили да се разделят според националността си, така че членовете на МОК трябваше да установят коя от четиринадесетте участващи страни спечели медали в определен спорт много години по-късно. Проблемът беше и в това, че смесени отбори участваха в състезания по тенис. Освен това някои спортисти са имали гражданство на една държава, но всъщност са живели в друга. Въпреки това беше частично възможно да се постигне споразумение и да се раздадат медалите, въпреки че все още остават спорни въпроси.
За голямо умиление на гърците, на Олимпиадата през 1896 г. първите места бяха заети главно от чужденци. Американците спечелиха злато в състезанията за тройни скокове и дискутиране на хвърляне на дискуси, както и в състезанието на 100 и 400 м. Французът Пол Масън спечели състезанието в спринт, а в мотоциклетистите на 2000 и 10000 м. Сред тежките спортисти англичанинът Лончестън Елиът и датчанинът се оказаха най-добри. Viggo Jensen. Германци вкараха в състезания по борба и гимнастика, а унгарецът Алфред Хайош спечели в състезания по плуване. Гърците спечелиха медали за победа в бягането, стрелбата от револвер и армейска пушка и в фехтовка от фолио. Състезанията за тенис бяха спечелени от смесен англо-германски отбор.
