През 1972 г. за първи път Олимпийските игри се провеждат извън САЩ и Европа. Столицата на XI зимните олимпийски игри беше японският град Сапоро. Игрите се провеждаха от 3 до 13 февруари.
Япония не претендираше да е водеща спортна сила по онова време. Следователно основната цел на Олимпийския комитет на Япония беше да демонстрира социалните и икономическите постижения на страната в следвоенните години. Акредитация за игрите получиха над 4000 журналисти. Това беше първият рекорд на олимпиадата.
Сапоро вече получи правото да бъде домакин на Олимпиадата през 1940 г., но поради войната с Китай, Японският олимпийски комитет отказа тази почетна мисия. Олимпийските игри се завърнаха в Япония след дълги 32 години. Спортисти от 35 страни взеха участие в състезанията през 1972 г., общо 1006 състезатели участваха. За първи път спортисти от страна, която не е зима като Филипините, играха в игри.
В Сапоро бяха изиграни 35 комплекта награди в 10 спортни дисциплини. Първото място в неофициалното класиране на медалите уверено зае отбора на СССР. Съветските спортисти спечелиха 16 медала, включително 8 златни. Второто място, неочаквано за мнозина, зае екипът на ГДР, който участва в зимните игри за втори път в историята на тази страна.
Героинята на Олимпиадата беше скиорката Галина Кулакова, която спечели три златни олимпийски медала в една игра (разстояния 5 и 10 км и щафетата 4х7.5 км). Друг герой беше холандецът Ард Шкенк. Той спечели три златни медала в скоростно пързаляне (на разстояния 1500 м, 5000 м и 10 000 м). По-късно сорт лале е кръстен в негова чест в Холандия.
На олимпиадата в Сапоро за първи път великата фигуристка Ирина Роднина стана олимпийска шампионка. Тогава тя се пързаля с Алексей Уланов. Второ място в конкуренцията на двойки заеха и съветските спортисти, това бяха Людмила Смирнова и Андрей Сурайкин.
Истинската сензация беше изпълнението на японските джъмпери. Японецът, който не разчиташе на особен успех, взе целия подиум в скачането от седемдесет метра трамплин. Преди това обаче японският отбор имаше само един сребърен олимпийски медал, спечелен на мачовете през 1956 г. в Кортино д'Ампецо.
Зимните игри в Сапоро бяха белязани от борбата срещу „професионализма“ в олимпийското движение. Скиор от Австрия Карл Шранц беше отстранен от състезанието. Той страда за втори път. Първият път е лишен от златен олимпийски медал на Игрите през 1968 г. в Гренобъл. Schranz беше наказан за договори със спонсори и реклами за производители на спортна екипировка. В онези години се смяташе, че парите нямат място в любителския спорт.
Именно конфронтацията между професионалисти и аматьори накара канадския хокеен отбор да бойкотира мачовете в Сапоро. Канадските хокеисти настояха да предоставят правото да участват в Олимпиадата на спортисти от НХЛ, като посочиха, че съветските хокеисти са любители само на хартия. Но искането им не беше удовлетворено, в резултат основателите на хокея на лед като цяло отказаха да участват в състезания. Хокеистите на СССР станаха победители, американците заеха второто място, а спортистите на Чехословакия спечелиха бронза.
Интересен факт: по време на репетицията на откриването на игрите един от зрителите обърна вниманието на организаторите на неправилното подреждане на халките върху олимпийския флаг. Според правилата пръстените са подредени в следния ред: синьо, жълто, черно, зелено, червено. Оказа се, че грешното знаме е окачено на всички зимни игри, започвайки от 1952 година. И никой не забеляза грешката.
