Олимпийското движение непрекъснато се подобрява, но за съжаление, освен положителните, има и негативни тенденции в неговото развитие. МОК обаче обръща много внимание на проблемите на Игрите и, доколкото е възможно, се опитва да ги реши.
Сред основните тенденции на съвременното олимпийско движение има много положителни. Това се отнася по-специално за организацията на младежките олимпийски игри. Първите летни игри започнаха да се провеждат едва през 2010 г., а зимните - от 2012 г. Предшествениците на Младежката олимпиада бяха световни състезания, в които участваха младши спортисти, чиято възраст варира от 14 до 18 години. Целта на организирането на подобни събития беше желанието да се включат младите хора в официалното олимпийско движение, да се помогне на юношите да реализират своите таланти, а също и да намерят силни спортисти, които ще бъдат достойни да представят своите страни на следващите игри.
Друга положителна тенденция беше постепенното включване на жените в олимпийското движение и коригирането на половата асиметрия. До 1981 г. нито една жена не е била член на МОК, тъй като решението за състава на Комитета е взето от неговите участници, т.е. мъже. Дори през 1999 г. от 113 души в МОК имаше само 13 жени, а жените започнаха да разпознават женските спортове в Олимпиадата след 2000 г., когато спортисти на Олимпиадата в Сидни се опитаха да докажат, че могат да се състезават достойно. Отношението към женския спорт остава двусмислено, но в този брой обаче са очертани положителни тенденции.
За съжаление, има известна част от негативността. Въпреки факта, че според изявленията на членовете на МОК основната цел на съвременното олимпийско движение е да подобри взаимното разбирателство между гражданите на различни страни, се наблюдава обратна тенденция. Още през 1964 г., по време на футболна среща като част от Олимпиадата, феновете, недоволни от действията на реферите, започнаха битка, в която загинаха над 300 души, а над 600 бяха тежко ранени. Олимпийската идеология, в основата на която са любовта, взаимното разбирателство и справедливостта, не винаги работи и за съжаление резултатите от Игрите често стават повод за сериозни скандали. Пример за това са олимпийските игри в Солт Лейк Сити.
И накрая, друга неприятна тенденция беше прекомерната политизация на движението. Отделни спортисти или дори цели държави организират бойкоти или, още по-лошо, проявяват пълно неуважение, демонстративно нарушавайки правилата на събитието. Дори Олимпиадата през 2014 г. в Сочи предизвиква много спорове, а американските конгресмени дори предлагат съвместен бойкот от САЩ и Европа. За съжаление само няколко политици разбират колко разрушителни са тези действия за олимпийското движение като цяло.
