През 1992 г. Олимпийските игри се провеждат в Барселона. Испания за първи път беше домакин на спортни събития от това ниво. Това беше добър шанс за страната да демонстрира своите икономически успехи след края на авторитарния режим на управление.
1992 година стана доста трудна за много държави политически. Това не може да не се отрази на Олимпиадата. В игрите участваха отбори от 169 държави, но между тях нямаше СССР или Югославия - по това време тези страни се бяха разделили на няколко държави всяка. В случая със спортистите от бившия СССР беше решено да се сформира Обединеният отбор, изпълняващ под бялото знаме с олимпийски пръстени. Латвия, Литва и Естония обаче решиха да действат като отделни национални отбори. Подобна ситуация е станала и с Югославия. Три държави, които напуснаха състава си - Хърватия, Словения, както и Босна и Херцеговина, представляваха независими отбори. Останалите югославски спортисти се състезаваха в отбор от независими олимпийски участници.
Германският отбор също стана новият отбор, който игра за първи път от обединението на страната. Първите път спортисти от Намибия отидоха на игрите.
Въпреки загубата на балтийски спортисти, Съвместният отбор на бившия СССР успя да заеме първо място в неофициалното класиране на медалите. Особено успешни бяха плувците и гимнастичките. В отборните спортове женският баскетболен отбор донесе злато.
САЩ заеха второто място със значителен марж по брой златни медали. Високо ниво на умения традиционно демонстрират американските бегачи и тенисисти.
Трети беше отборът на обединена Германия, тъй като успя да изпрати на игрите най-добрите спортисти от ГДР и ФРГ - много силни държави в спортно отношение. Четвъртият беше Китай, което беше отличен резултат за тази страна по онова време. Достойно представяне на китайски спортисти показа, че страната обръща повече внимание на спорта. Крайните резултати от тази политика станаха видими на Олимпиадата през 2000 г., когато Китай стана един от признатите лидери в летните спортове.
