Вдигане на тежести в програмата на модерните летни олимпийски игри за първи път се появява в Атина през 1896 година. Оттогава спортистите последователно зарадват зрителите със своята забележителна сила, с изключение на 1900, 1908 и 1912 г., когато не е имало състезания в този спорт. Спортните щангисти за жени за първи път се представиха на олимпийските игри в Сидни през 2000 г.
Вдигането на тежести е технически и силов спорт. Основата му е повдигането възможно най-тежко от спортистите. Спортистите изпълняват две упражнения със снаряд - удар и натискане.
От 1896 г. конкурсната програма непрекъснато се променя. Спортистите изпълниха преса на пейката, бутане с две ръце, бутане с една ръка и ритник. Вдигането на тежести се състоеше първо от триатлон, а след това петобой. Едва през 1973 г. е създаден съществуващият биатлон, с ритник и натискане с две ръце.
Спортистите на първенствата и Олимпиадата извършват промяна. Това упражнение поема с прави и след това повдигнати ръце максималното тегло за спортиста. Положението на щангата върху протегнати ръце е фиксирано от съдиите, само тогава снарядът може да бъде спуснат, в противен случай опитът няма да бъде отчетен.
Резенето се осъществява чрез повдигане на щангата с палачинки над главата на участника с едно проверено движение. Спортистът „дърпа“ товара директно от платформата върху изправени ръце, приклеквайки под него. Вече със щанга над главата, щангистът се изправя, изправяйки краката си.
Натискането е разделено на две движения. Първият от тях спортистът откъсва черупката от платформата и я поставя на гърдите си, като същевременно се сви. Тогава спортистът се издига. Следващото движение е полуклек и рязко натискане с мряна нагоре върху изправени ръце. В същото време, за удобство краката могат да бъдат поставени настрани или назад и назад за по-добър акцент. Когато щангата е фиксирана над главата, щангистът трябва да постави краката си на същото ниво.
Вдигането на тежести включва пряка конкуренция. Всеки спортист има право на три опита както в ритник, така и в ритник. При извличане на резултата се прибавят максималните тежести в упражнението.
Момичетата изпълняват същите упражнения като мъжете. Но, разбира се, с по-малко натоварвания.
Всички спортисти са разделени в различни конкурентни групи в зависимост от теглото си. Програмата на Олимпийските игри обяви 8 категории дисциплини за мъже и 7 за жени. В резултат се изиграват 15 комплекта медали, по един за спортисти от всяка тежест. При мъжете се разграничават следните категории: до 56, 62, 69, 77, 85, 94, 105 и над 105 килограма. Жените са разделени на групи по тегло: до 48, 53, 58, 63, 69, 75 и над 75 килограма.
