Седемнадесетите летни олимпийски игри от 1960 г. се провеждат в Рим от 25 август до 11 септември. Те бяха първите летни олимпийски игри за Италия, първите зимни игри в тази страна се проведоха четири години по-рано в малкото градче Кортина д'Ампецо.
Рим е избран за столица на XVII летни олимпийски игри на 50-ата сесия на Междуетническия олимпийски комитет в Париж на 15 юни 1955 г. Основният конкурент на Рим беше швейцарската Лозана, но на финалния вот Рим спечели с резултат 35:24.
Вечният град се е подготвил забележително за състезания, спортисти се състезаваха в 18 комплекса. За състезанието бяха използвани исторически предмети: древните термини от Каракала получиха гимнастици, килимите за борба бяха поставени в базиликата де Максентий, трасето на маратона мина по древния път на Апиева към Колизеума.
Пет и половина хиляди спортисти от 83 държави изиграха 150 комплекта медали в 18 спорта. Церемонията по откриването и затварянето на Олимпиадата се проведе на новия стадион Foro Italico, който приюти 90 хиляди зрители.
Съветският отбор пристигна на Игрите с 285 души. Сметката за златни медали бе открита от Вера Крепкина, която скочи най-дълго от всички. Людмила Шевцова спечели състезанието на 800 метра, Елвира Озолина получи злато за хвърляне на жадуна. Ирина Прес спечели 80-метровата надпревара, сестра й Тамара се отличи в хвърляне на удари и дискуси, хвана сребро, златният медал отиде при Нина Пономарева.
Сред мъжете атлети в отбора на СССР Виктор Цибуленко (злато за хвърляне на челюст), Василий Руденков (хвърляне на чук) се отличиха. Състезанието на 10 км бе спечелено от Петър Болотников, скокът на височина - Робърт Шавлакадзе, състезанието на 20 км - Владимир Голубничи.
Американската бегачка Уилма Рудолф беше много популярна на Игрите, като получи заслужено злато. За грациозно бягане тя получи прякора Черната газела. Първият олимпийски шампион, който представи Африка, бе маратонецът Абебе Бикила (Етиопия), който пробяга цялото разстояние бос.
От нашите боксьори само лекият Олег Григориев получи титлата шампион. В Рим звездата на Касий Клей се изкачи, като спечели лека тежка категория на 18-ия си рожден ден. Тогава той смени името си на Мохамед Али и беше признат за най-големия шампион в категория професионален бокс в тежка категория. От съветските борци Иван Богдан, Автандил Коридзе и Олег Караваев станаха носители на награди.
Роуер Вячеслав Иванов спечели конкуренцията сам, като повтори успеха си в Мелбърн. Съветският каяк Антонина Середина спечели сама и сдвои с Мария Шубина.
Съветските фехтовачи се представиха отлично. За първи път в историята на Олимпиадата спечелиха мъжкият и женският рапортистки отбори, спортистът Виктор Жданович спечели личния турнир.
Най-добрият състезател на Игрите беше признат от съветския щангист Юрий Власов, който постави олимпийски рекорди в тежката тежест и за трите движения, както и в сбора на класическите състезания (537, 5 кг). Записите му станаха едновременно световни. С лесната ръка на Юри пътят към това заглавие бе открит за Василий Алексеев, Леонид Жаботински и Андрей Чемеркин.
Това беше първата олимпиада, която беше изцяло телевизионна. Предаванията на живо се провеждаха в 18 европейски държави и с леко забавяне поради разликата във времето в САЩ и Канада.
На Игрите бяха поставени 74 олимпийски рекорда, от които 27 надвишават световните. Съветският отбор запази водеща позиция в неофициалното отборно класиране, като спечели 103 медала, 43 от които златни. Второто място зае отборът на САЩ (71 награди, 34 златни медала). Трети беше комбинираният отбор на Германия (Германия и Източна Германия), който получи 42 медала (12 златни).
