Традицията да запалваме олимпийския пламък от факла, която метна през континентите, се роди в Германия. Олимпийската щафета е измислена от Карл Дим, който беше генерален секретар на комитета на Олимпийските игри, проведен в Берлин през 1936 г.
Известният скулптор Уолтър Лемке създаде проекта на първата олимпийска факла. Той беше осветен с огромно параболично огледало в Олимпия и пренесен в Берлин само за 12 дни и 11 нощи. В щафетата участваха 3331 души, които преодоляха пътека с дължина 3187 км.
По-късно, през 1938 г., немският режисьор Лени Рифенщал направи филм за тази щафета, която се нарича Олимпия.
По традиция олимпийската факла се носела от бегачи, но понякога се използват други методи за транспортиране за нейното преместване. Той е транспортиран с кораб, със самолет, кану и дори с камила. На път за Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. факелите носят факлата на кон, тъй като по време на своето пътуване в Стокхолм се провеждат състезания по конен спорт.
През 1976 г. олимпийският пламък прави фантастично пътешествие. В Олимпия той е преобразуван в радиосигнал, след което с помощта на сателит е предаван в Канада. Там радиосигнал активира лазерен лъч, който запали огъня на новите олимпийски игри.
Олимпийската факла посети и морското дъно. През 2000 г. той е пренесен по Големия бариерен риф край бреговете на Австралия от биолога Уенди Крейг-Дънкан. Факелът гори перфектно под вода, благодарение на специален пенлив състав, разработен от учените специално за това събитие.
Най-дългата реле на факела беше наречена в световен мащаб. Той продължи 78 дни и се проведе през 2004 г. Олимпийският пламък премина от ръка на ръка 11 400 факела. Той измина разстояние от 78 000 километра. По време на щафетата на световните факли олимпийският пламък за първи път посети Африка и Южна Америка. Той беше пренесен през всички градове, в които преди това се провеждаше Олимпиадата. Естафетата на факелите започна и завърши в Атина, където се проведоха Летните игри 2004 г.
