По време на конфронтацията между Съветския съюз и западните държави състезанията на олимпийците са били не само спортни, но и с голямо политическо значение - две системи, социалистическа и капиталистическа, се опитаха да докажат, чийто вариант за развитие е по-правилен. Олимпиадата в австрийския град Инсбрук, където се разви отчаяна борба за награди, не беше изключение.
Първоначално Олимпиадата трябваше да се проведе в САЩ, в Денвър. Жителите на града обаче гласуваха против провеждането на игрите на референдум, така че Олимпийският комитет беше в трудна ситуация. В резултат на това Инсбрук, който вече ги беше държал през 1964 г., се съгласи да приеме Олимпийските игри.
1123 души от 37 държави взеха участие в зимните олимпийски игри. Състезанията се проведоха в десет спортни дисциплини: ски спускане, бобслейд, кънки на кънки, биатлон, ски скокове, шейни, ски бягане, скандинавско състезание, фигурно пързаляне, хокей. В резултат на олимпиадата спортисти от Съветския съюз спечелиха безусловна победа, като спечелиха 13 златни, 6 сребърни и 8 бронзови отличия. Второто място отиде в ГДР със 7 златни, 5 сребърни и 7 бронзови медала. Представителите на САЩ получиха третото място - 3 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала.
Едно от най-зрелищните състезания на зимните олимпийски игри винаги е хокей. За съжаление отборът на Канада, който бойкотира игрите, не игра в Инсбрук, така че на финала вечните съперници - отборите на СССР и Чехословакия се бориха за правото да бъде наречен най-силният отбор в света. Началото на срещата не беше в полза на хокеистите от СССР, още през първото полувреме те загубиха с резултат 0: 2. През второто полувреме те успяха да възстановят, но в третото, осем минути преди края, чехите отново излязоха напред. Очакванията им обаче не се сбъднаха - целите на Александър Якушев и Валери Харламов позволиха на отбора от СССР за четвърти пореден път да станат шампиони. Чехите получиха второто място, третото взеха спортисти от Германия.
Съветските спортисти също се представиха отлично във фигурното пързаляне. Злато в кънки на кънки бяха спечелени от Ирина Роднина, а Александър Зайцев, Людмила Пахомова и Александър Горшков спечелиха танците на лед. При мъжете в единично пързаляне среброто отиде при Владимир Королев, който загуби само от превъзходния британец британец Джон Къри. При жените американското злато Дороти Хамил заслужено спечели златния медал.
Игрите бяха успешни и за съветските скиори. В 30-километровото състезание победи Сергей Савелиев, в състезанието на 15 километра Николай Бажуков и Евгений Беляев заеха първите две места. В отборната надпревара тимът на Съветския съюз успя да спечели бронз, златото беше спечелено от спортисти от Финландия.
При жените в надпреварата за ски бягане на 10 километра Раиса Сметанина беше първата, съветските момичета спечелиха и щафетата в злато.
Златният медал бе отнесен и в СССР от биатлонисти - Николай Круглов беше първият в индивидуалното състезание на 20 км, нямаше равен на съветските спортисти в щафетата.
Зимните олимпийски игри през 1976 г. бяха една от най-успешните за спортисти от СССР и завинаги влязоха в историята на съветския и руския спорт.
