Планинското колоездене или планинският велосипед е сравнително млад, бързо развиващ се спорт. Планинските велосипеди непрекъснато се подобряват. Този спорт беше включен в програмата на Летните олимпийски игри през 1996г.
Въпреки младостта си, планинският велосипед придоби голяма популярност в различни страни. Той е изобретен през 50-те години на XX век. Фактът, че планинското колоездене се е превърнало в официален спорт, до голяма степен се дължи на членовете на Вело клуб планината Тамалпаис. Те първо организираха състезание за спускане в близост до град Сан Франциско. Скоро този активен спорт привлече вниманието на спортисти от други страни.
Благодарение на своите съмишленици и медиите, планинският велосипед стана широко известен. През 1990 г. е обявен за професионален спорт и признат от Световната организация по колоездене, а след 6 години става част от олимпийската програма.
Състезанията за мъже се провеждат на разстояния от 40 км до 50 км, а при жените - 30-40 км. Разстоянието на спортистите ще измине зависи от приблизителното общо време за преодоляване на курса. Шампионатът при мъжете се провежда 2 часа 15 минути, а при жените - не повече от 2 часа.
Разстоянието за финалното състезание се определя въз основа на метеорологичните условия. Състезателите не трябва да натискат или влачат мотора докрай, в противен случай тези действия могат да доведат до преразглеждане на резултатите.
Спортистите стартират едновременно. Първо колоездачите изминават обиколка от 1, 8 км, връщат се на старта и след това преминават определен брой обиколки. Състезателят, който стигне до финала първо печели състезанието.
На състезателите е забранено да използват помощта на някой друг, за да избегнат дисквалификация. Неизправности на оборудването, те са принудени да поправят сами. Освен това спортистите не трябва да пречат на противниците и да отстъпват на по-бързите участници в състезанието.
Това състезание се провежда за елиминиране: ездачът, който обиколи кръга, ще бъде отстранен от пистата.
За състезанието пистата се използва на неравен терен. На него след всеки 1 км има индикатори за оставащото разстояние и се намира информация за опасни участъци от района.
Планинските велосипеди са изработени от високоякостни материали, имат мощни спирачки, стегнати гуми. Спортистите трябва да носят защитни каски, защото по време на състезанието са възможни различни опасни ситуации и наранявания.
