Единадесетата зимна олимпиада от 1972 г. се проведе в японския град Сапоро от 3 до 13 февруари. В тях взеха участие спортисти от 35 държави, общо 1006 души. 35 комплекта награди бяха спечелени в 10 вида спорт.
Втората половина на 60-те години на миналия век бе белязана от много сложна глобална политическа ситуация. Нарастващата конфронтация между СССР и САЩ, местните конфликти в Югоизточна Азия и други сериозни проблеми в света оставиха своя отпечатък върху развитието на спорта като цяло и на олимпийското движение в частност.
На 61-ата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК), която се проведе през януари 1964 г. в Инсбрук, Австрия, бяха разгледани въпроси, свързани с организирането на игри и отстраняването на южноафриканските спортисти от участие в Олимпиадата през 1964 г. Това се дължи на продължаващата расова дискриминация. Участниците в съвместна среща на Международните спортни федерации и МОК на 8 февруари 1965 г. в Лозана, Швейцария, разгледаха въпроса за премахване на влиянието на политиката в олимпийското движение.
Въпреки сложността на ситуацията, която се развива в света, олимпийското движение все пак получи нов тласък в развитието. Това се потвърждава от официално подаденото заявление от 6 октомври 1965 г., подадено от ръководството на Националния олимпийски комитет на Япония до президента на МОК. Тя поиска да се разгледа град Сапоро като кандидат за мястото на провеждането на XI Олимпийските зимни игри през 1972 г.
На 64-ата сесия на МОК, проведена в Рим през април 1966 г., беше решен въпросът за избора на страната домакин за игрите на Единадесетата зимна олимпиада през 1972 г. Сапоро получи правото да бъде домакин на олимпиадата, като победи финландския Лахти, канадския Банф и американския Солт Лейк Сити. Тези игри бяха първите зимни олимпийски игри, проведени извън САЩ и Западна Европа, и четвъртите игри като цяло извън тези региони (предшественици: Мелбърн 1956, Токио 1964, Мексико Сити 1968).
Състезанията се проведоха в Олимпийския център Макоманай, където се състезаваха биатлонисти, скейтъри, скиори-състезатели, фигуристи и хокеисти, както и в близките планини Тайн (каране на ски и тоболинг, бобслей) и Енива (спускане). Около 550 милиона долара бяха изразходвани за подготовка за игрите.
Най-голям брой медали на олимпиадата в Сапоро (три златни всяка) бяха спечелени от съветската скиорка Галина Кулакова (състезания на 5 и 10 км, щафета) и холандския фигурист Ард Шенк (състезания на разстояния от 1500, 5000 и 10 000 метра). Сензацията-откритие бяха японските спортисти, джъмпери от 70-метровия трамплин: Akitsugu Konno, Yukio Kasai, Seiji Aoti спечелиха и трите злати в този спорт.
По отношение на общия брой медали екипът на СССР уверено зае първото място и неочаквано за всички спортисти от ГДР - втори път да стане независим отбор.
