Олимпиадата в Мюнхен от 1972 г., за съжаление, стана известна не поради заслугите на организаторите или спортистите. Именно тогава се случи терористичната атака, която се превърна в едно от най-тежките събития, засенчили Олимпийските игри.
XX Олимпийските игри, проведени през септември 1972 г. в Мюнхен, станаха известни заради нападение от палестински терористи на представители на израелската делегация. МОК, подобно на германските власти, добре осъзнаваше, че на Олимпиадата ще се случи терористична атака и анализаторите дори прогнозираха 26 възможни сценария за провеждането му, така че организаторите на събитието да могат да коригират действията си и да осигурят защита на жителите на олимпийското село. За съжаление обаче не са взети необходимите мерки.
Част от причината за терористичната атака беше забраната за участие на палестинската младежка федерация в XX Олимпийски игри. Целта на групата на Черния октомври беше да залови представители на израелската спортна делегация за последваща размяна на заложници на палестинските терористи, които бяха в затвора по това време. В допълнение, техните планове включват убийството на няколко спортисти, което би позволило допълнителен натиск върху израелските власти и не би било свързано с необходимостта да се справят директно със самите политици, до които беше много по-трудно да се стигне.
Рано сутринта на 5 септември 8 терористи в тренировъчни костюми и раници, пълни с оръжие, влязоха в Олимпийското село. Те бяха забелязани, но хората в селото решиха, че са спортисти. След като стигнаха до сградата, в която живееха израелците, терористите избухнаха вътре, застреляха двама спортисти и взеха девет души в заложници. Ниската квалификация и лошата подготовка на преговарящите и спасителната операция за заложници доведоха до смъртта на всичките 9 пленени спортисти, докато тримата терористи оцеляха, а впоследствие германските власти ги освободиха. Жертвите на атентата бяха също пилот на хеликоптер и един полицай.
Именно през 1972 г. МОК за първи път взе решение за еднодневна почивка в провеждането на Игрите. Много спортисти и гости напуснаха Мюнхен, страхувайки се за живота си. Израелците бяха отказани в екстрадиция заради процеса над оцелелите терористи Самир Мохамед Абдула, Абдел Хаир Ал Днауи и Ибрахим Масуд Бадран. Репутацията на германските власти бе безнадеждно опетнена и те не успяха скоро да отмият мюнхенския срам. По-късно в Германия е създадено специално звено за борба с тероризма, благодарение на което провеждането на операции по освобождаване на заложници е по-успешно от 1972 г.
