Въпреки че Олимпийската харта декларира отделянето на борбата от политиката, на практика този принцип не работи добре. Публично събитие с такъв мащаб не може да не бъде използвано в глобалната политическа игра. През 1984 г., единственият път в историята на СССР, политическите мотиви стават причина за неучастието на нейните спортисти в Олимпийските игри.
През 1980 г. за първи път и вследствие на това се оказа, че единственият път Летните олимпийски игри се провеждат в Съветския съюз. Това беше време, когато студената война между страните от социалистическия и капиталистическия лагер достигна максималната си интензивност, което не можеше да не повлияе на Олимпиадата. Първото провеждане на спортно събитие от такъв мащаб в СССР може да се превърне в мощен пропаганден залп в тази война, затова противниците предприемат превантивни мерки, като организират бойкот на московската олимпиада. На официално ниво тази идея първо започна да бъде обсъждана в британския парламент, а последващото въвеждане на съветски войски в Афганистан беше обявено за основна причина. Официално 64 държави взеха участие в бойкота на XXII Летни олимпийски игри, въпреки че повечето от тях отидоха на старта в Москва. Всичко това се превърна в повод, който четири години по-късно доведе до неучастие на отбора на СССР в следващите летни олимпийски игри, проведени в Лос Анджелис, САЩ.
Фактът, че спортистите на Съветския съюз няма да присъстват на игрите на XXIII летни олимпийски игри, беше официално обявен три месеца преди началото му. Непосредствените причини бяха отказът на американското правителство да предостави писмени гаранции за сигурност на спортисти от социалистически страни. Освен това американците не пуснаха кораба "Джорджия" в страната, който трябваше да стане плаващата база на съветската делегация. Тогава САЩ поискаха списъкът на всички спортисти да бъде предоставен на посолството, въпреки че според олимпийските правила не бяха предоставени визи за тях, а на Аерофлот бяха отказани чартърни полети за превоз на олимпийци.
Социалистическите страни се присъединиха към бойкота, изключвайки КНР и Югославия. Освен тях по собствена инициатива Олимпийските игри в Лос Анджелис бяха бойкотирани от Иран и Либия. Като алтернатива на летните игри през 1984 г. в шест социалистически страни бяха проведени състезания под общото име "Приятелство-84", в които участваха спортисти от 50 държави.
