IV Зимни олимпийски игри се провеждат в Гармиш-Партенкирхен (Германия) на 6-16 февруари 1936 г. Историята на тези игри започва в Барселона през 1931 година. След това на сесията на МОК беше взето решение да се проведат летните олимпийски игри в Берлин. ОК Германия изрази желание да прекара в тази страна и зимни олимпийски игри. И така, два справедливи града станаха зимната олимпийска столица - Гармиш и Партенкирхен.
Малко преди началото на зимните олимпийски игри през 1936 г. спортната общност поиска да бъдат преместени от страна с фашистки режим в по-спокойно място, но МОК беше непреклонен. В резултат на това част от спортистите, сред които бяха олимпийските шампиони от Лейк Пласид, французите Пиер Бруне и Андре Джоли-Брунет, както и американецът Джон Ший, отказаха да участват.
Канцлерът на Райха Адолф Хитлер лично наблюдаваше подготовката за Олимпиадата. Струва си да се отбележи, че в градовете, в които се провежда IV ZOI, близо до тоалетните можеше да се видят табели с думите „Кучетата и евреите не са позволени“. Анри де Байо-Латур поиска да премахне чиниите, мотивирайки решението, че то противоречи на олимпийските традиции. Хитлер попита: "Г-н президент, когато сте поканени да посетите, вие не научавате собствениците как да се грижат за къщата, нали?" Обаче Латур каза: "Извинете, канцлер, но когато флагът с пет халки бъде окачен на стадиона - това вече не е Германия. Това е Олимпия и ние сме в нея." Таблетките скоро бяха извадени.
В Германия се събраха спортисти от 28 държави. За първи път на олимпиадата се представиха австралийци, гърци, испанци, българи, турци и спортисти от Лихтенщайн.
В допълнение към обичайните ски-скокове, индивидуално бягане и биатлон, фигурно пързаляне, кънки на кънки, хокей и бобслей, програмата на Игрите включваше щафетното състезание за спускане и състезания в ски комбинацията „спускане + слалом“, в която участваха не само мъже, но и жени.
МОК реши да не допуска инструктори да карат ски, тъй като са професионалисти. В тази връзка представители на Швейцария и Австрия решиха да бойкотират OI. Някои австрийци обаче все още участват в тях, но като част от германския национален отбор.
Бяха обявени и 2 демонстрационни спорта: прототипът на съвременния биатлон - състезание на военни патрули, както и леден запас.
Да не говорим за политиката, можем да предположим, че в чисто спортно отношение Олимпиадата в Гармиш-Партенкирхен оказа мощно влияние върху развитието на зимните олимпийски игри, както и на олимпийското движение като цяло. И така, на церемонията по откриването на ОИ-1936 г. за първи път олимпийският пламък беше осветен тържествено, а на церемонията по закриването те бяха изгасени. Тази традиция се спазва и днес. Идеята за щафетата на олимпийските факли също се роди в Германия.
По традиция церемонията по откриването на игрите започна с парад на участващите страни. Музика, свиреща на заден план, включително химни на страни, чиито спортисти са участвали в Игрите. Тогава официално откриването на Олимпиадата бе обявено от Адолф Хитлер, след което той поздрави, олимпийският пламък беше запален и олимпийският флаг беше повдигнат. Олимпийската клетва положи германският скиор Вилхелм Богнер.
На 16 февруари от 17:00 ч., На церемонията по закриването на игрите, Анри де Байо Латур започна да връчва медали и грамоти на печелившите спортисти. Оркестърът свири химни на държави, чиито представители бяха наградени от президента на МОК, вдигна съответния национален флаг на флагштока, като същевременно награди всеки шампион на флагштока, гръмна фойерверки.
Химнът на Норвегия прозвуча 7 пъти - това беше най-доброто постижение на Олимпиадата в Гармиш-Партенкирхен. Химнът на Германия е свирен 3 пъти, на Швеция - 2. Заслужава да се отбележи и представянето на спортисти от Финландия и Австрия.
