Параолимпийските игри са международни спортни състезания за хора с увреждания, тоест хора с увреждания. Те се провеждат след основните олимпийски игри, в същите съоръжения, където се състезават олимпийски спортисти. Тази заповед е въведена неофициално след Олимпиадата в Сеул през 1988 г., а през 2001 г. е залегнала в споразумение между МОК и МПК.
Параолимпийските игри преследват няколко цели едновременно, основната от които е да се докаже, че хората с увреждания, ако желаят и са ревностни, могат да се върнат към пълноценен и успешен живот. Самата идея, че хората с увреждания могат да спортуват, е принадлежала на Лудвиг Гутман, неврохирург в болницата Стоук Мандевил в английския град Айлсбъри, където са били лекувани ветераните от Втората световна война. Той активно въвежда спорта в лечебния процес, доказвайки на практика, че е полезен за пациентите не само във физическия, но и в психологическия смисъл.
Първите спортове на Стоук Мандевил за потребители на инвалидни колички в стрелба с лък се провеждат на 28 юли 1948 г. По времето, когато съвпаднаха с олимпийските игри в Лондон. Тогава те започнаха да се провеждат ежегодно и от 1952 г., когато инвалидите от инвалидни колички от Холандия също участваха в състезанията, те получиха международен статут.
През 1960 г. в Рим се провеждат IX Игри Стоук Мандевил, провеждани не само за ветерани от войната. Те придобиха безпрецедентен обхват: 400 състезатели с инвалидни колички от 23 държави се състезаваха. И със следващата олимпиада, проведена през 1964 г. в Токио, те получиха неофициалното име „Параолимпийски игри“. Тогава за първи път беше изпълнен химнът на тези състезания и флагът беше издигнат.
Терминът „параолимпийски“ е симбиоза от две понятия: „парализа“ и „двойка“ (в превод от гръцки като „близо“, „близо“). Тоест, както беше подчертано, че това е спортно състезание за инвалиди, което се провежда в духа на олимпийските идеали. Терминът „параолимпийски“ най-накрая е приет през 1988 г., когато се провеждат Летните олимпийски игри в Сеул. Спортистите с увреждания се състезаваха в същите съоръжения като участниците в наскоро приключилата Олимпиада. Това бе дълбоко символично и направи страхотно впечатление на публиката. И през 2001 г. тази практика беше официално фиксирана от съвместно решение на МОК и МПК.
